Основна цел на здравноосигурителните системи във всяка една страна е да осигурят справедливо разпределение на един ограничен финансов ресурс от здравния бюджет, предназначен за закупуване на лекарства така, че да бъде осигурен достъп до лекарствена терапия за максимален брой нуждаещи се пациенти.
В този план се вписва и социалната роля на генеричните медикаменти, посредством засилената употреба на които здравноосигурителните фондове реализират спестявания за закупуване на скъпоструващи иновативни лекарства, за които липсва алтернатива на пазара.
Тъй като тенденциите за растежа на генеричиня пазар за изминалата година в ЕС отбелязват многократно по-висок ръст от 26 %, в сравнение с 9 % за иновативната индустрия /само 30 нови молекули в световен мащаб – най-ниската цифра от 1970 г. насам/, във всички държави по света се налага схващането, че има основателни причини за увеличаване употребата на генерични медикаменти и това са следните:
- еднакви по качество, ефикасност и безопасност, но с по-ниски цени от 20 до 80 % от цената на оригиналния продукт
- ключов фактор за изпълнение на здравноосигурителните бюджети и осигуряване на достъпно лечение за максимален брой пациенти
- понижаване на стойността на лекарствената терапия, поради ценовата конкуренция
- тенденция за прогресивно застаряване на населението в ЕС
- осигуряване на изпълнение на препоръките на СЗО за достъпност на здравеопазването в световен мащаб

Когато става дума за страни като България, трябва да се отчете и фактът, че бюджетът за здравеопазване, който се отделя като процент от БВП е критично малък, в сравнение с държавите членки на ЕС, включително и 10-те новоприети.

Таблица 1. Процент от БВП за здравеопазване в страните от ЕС

В последните пет години /1999 – 2003 г./ парите отделяни за здравопазване в нашата страна са били съответно 4.1 %, 4.14 %, 4.33%, 4.3 % и 4.4% от БВП по хронологичен ред, като същевременно разходите за лекарства в същия времеви порядък са съответно 0.89 % (при очаквани 0.74% от БВП), 1.22 % (при очаквани 0.92 %), 1.61 % (при очаквани 1.27 %), 2.39 % (при очаквани 1.39 % ) и 2.44 % (при очаквани 2.3 %).

Разликите между заложените в бюджета средства и реално изразходваните за лекарства сочат, че здравноосигурителната система в страната се справя много трудно с изпълнението на бюджета, реализирайки всяка година дефицит от десетки милиони лева, главно поради нерационални плащания на скъпоструващи медикаменти, за сметка на техните по-евтини генерични аналози.

Графика 1. Ръст на плащанията за лекарства в проценти, спрямо бюджета за здравеопазване от БВП:

Пълен текст.