ЛИЗИНОПРИЛ: ПРИЛОЖЕНИЕ В КАРДИОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА
В дадения обзор са сумирани данни от най-значими клинични изследвания на лизиноприл – един от най-добре изучените инхибитори на АCE. Резултатите от тях са основание за приложение на препарата като монотерапия или в комбинация с други хипотензивни средства (в това число и с тиазидни диуретици) за лечение на артериална хипертензия. Обосновано е приложението на лизиноприл като препарат от първостепенно значение за болни със сърдечна недостатъчност. Доказано е, че при хемодинамично стабилни болни с остър инфаркт на миокарда той способства за успешното им оцеляване. Посочват се и резултати от изследвания на лизиноприл при болни със ЗД и диабетна нефропатия.
Клинико-фармакологични свойства на лизиноприла
Особеност на химическата структура на лизиноприла е присъствието на карбоксилна група, която се свързва със съдържащия цинк домен на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ). За разлика от по-голямата част от другите инхибитори на АСЕ лизиноприлът не е пролекарство. Когато се всмуква в стомашно-чревния тракт, той не се подлага на по-нататъшно метаболитно превръщане и се изкарва в неизменен вид чрез бъбреците. Бионаличността на препарата е достатъчно вариабилитетна – средно 30%. Лизиноприлът не е липофилен и практически не се свързва с белтъците в плазмата.
Важна особеност на лизиноприла е неговото продължително действие. Ефектът от него се проявява час след вземането му вътрешно, пикът на действие се развива след 4 до 6 часа, а продължителността му достига до 24 часа, което осигурява удобен режим за предписването му – веднъж на 24 часа.
Доказано е, че препаратът е безопасен и не се нуждае от корекция на дозата при клирънс на креатинина над 30 мл/мин. При клирънс на креатинина под 30 мл/мин е необходимо да се започне терапия с ниски дози (2,5 – 5 мг/ дневно) и да се контролира нивото на калия и креатинина в кръвта.
При лечението на артериална хипертензия (АХ) началната доза от препарата съставлява 5-10 мг дневно, след което се увеличава до 40 мг дневно. Установено е, че при повишаване на дозата до 80 мг дневно не настъпва допълнително понижаване на АН. За усилването на хипотензивния ефект е допустимо комбинирана терапия с тиазидни диуретици.
При сърдечна недостатъчност е препоръчително лечението с лизиноприл да започне с доза 2,5-5 мг дневно с последващо титриране до 40 мг дневно при систолно АН (САН) над 100 мм ж.ст.
При остър инфаркт на миокарда е възможно ранно предписване на лизиноприл ( в първите 24-48 часа) на хемодинамично стабилни болни. Началната доза е 5-10 мг.
При болни с диабетна нефропатия за начална доза от препарата се смята 10 мг дневно с по-нататъшна корекция до 20 мг дневно.
Най-честият страничен ефект от лизиноприла е сухата кашлица. При едно голямо постмаркетингово изследване при 10 289 болни бе доказано, че освен суха кашлица най-чести странични реакции са виенето на свят (2,3%), главоболието (2,1%), слабостта (1,7%) и гаденето (1,0%). Броят на тези нежелателни явления не е голям и не превишава този при приложението плацебо.
При едно голямо популационно наблюдателно изследване бе установено, че лизиноприлът съществено не влияе на нивото на креатинин в кръвта. Сред 18 977 болни, които получаваха лизиноприл в продължение на 6 месеца, увеличение на креатинина до 2,5 мг/дл и над това е отбелязано само при 31 пациента. Същественото нарастване нивото на креатинина по правило бе свързано с тежкото протичане на сърдечната недостатъчност, с обезводняването или с наличието на съпътстващи заболявания.
