ЛИЗИНОПРИЛ: ПРИЛОЖЕНИЕ В КАРДИОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА
В изследването SMILE-2 (Survival of Myocardial Infarction) се проведе директно сравняване на ефективността на двата инхибитора на АСЕ при остър ИМ – зофеноприл в доза от 30–60 мг и лизиноприл – 5-10 мг дневно. Двата препарата се предписваха на болни, които получаваха тромболитична терапия. Лечението с инхибитори на АСЕ започваше не по-късно от 12 часа след завършването на тромболизата и продължаваше 42 дни. В изследването бяха включени всичко 1024 болни. Не бяха установени достоверни различия в риска от сърдечносъдови усложнения и в двете групи, които бяха лекувани.
Хронична сърдечна недостатъчност
В изследването ATLAS (Assessment of Treatment with Lisinopril And Survival) се извърши сравняване на ефективността от високите (32,5-35 мг дневно) и ниски (2,5-5 мг дневно) дози лизиноприл при лечението на сърдечна недостатъчност. В изследването участваха всичко 3164 болни с ХСН ІІ-ІV ФК (NYHA), които имаха фракция на изтласкване по-малка от 30%. В групата на болните, които получаваха високи дози от препарата, най-силно се понижи рискът от нови хоспитализации поради влошаване на протичането на сърдечната недостатъчност – с 24%. Освен това в тази група се наблюдаваше тенденция към понижаване на общата смъртност – с 8%, недостоверно – и на смъртността от сърдечносъдови причини – с 10%, недостоверно, а също така и достоверно се намали рискът от обща смъртност и при всички хоспитализирани случаи – с 12%, р= 0,002. Най-добър се оказа ефектът от високите дози лизиноприл при болни с висок ФК на сърдечна недостатъчност. Употребата на високи дози лизиноприл беше също така за предпочитане и от фармако-икономически позиции.
Оттук следва, че лизиноприлът е един от най-известните и добре изучени препарати в групата на инхибиторите на АСЕ. Голямата база от доказателства е основание за широкото приложение на лизиноприла в кардиологичната практика.
*Л.О.Минушкина,
УНМЦ на УД към Президента на РФ, Москва
