Позитивен лекарствен списък, основа за договаряне на лекарства за болнична и извънболнична помощ за периода 2003 - 2008 г.
1. Система на финансиране на лекарства преди въвеждане на Позитивния лекарствен списък
Важен момент за фармацевтичния сектор за държави с ограничен бюджет в обществено здравеопазване, ресурсите в болничния и извънболничния сектор да се използват изключително рационално. Съотношението разход-полза за всеки лекарствен продукт трябва да се оценява на всички фармацевтични нива: при производство, реимбурсиране, предписване и отпускане.
В настоящия анализ е представена процедурата на включване на лекарства в Позитивен лекарствен списък през периода 2003 – 2008 г., като са анализирани публикувани нормативни документи, списъци и отчети на държавната администрация.
До 2000 г. системата на финансиране на лекарства се осъществяваше на централен принцип, като в началото на 90-те г. се извършваше чрез системата на Държавно аптечно обединение (ДАО).
Съгласно българската нормативна уредба от месец юли, 2000 г., съществуват три източника за реимбурсиране на лекарствените продукти в обществента сфера:
• националния бюджет на МЗ;
• бюджета на НЗОК;
• общини
Лекарствата се договаряха от министерство на здравеопазването на базата на нормативна уредба, като към 2000 г., беше валидна Наредба № 23 от 2000 г. на МЗ, ДВ 90, а към момента Наредба № 34 от 2005 г., ДВ 95. (1-4)
Националната здравноосигурителна каса осигурява лекарства за болнично и извънболнично лечение въз основа на Закона за здравното осигуряване от 1998 г., От 2004 г. НЗОК следва да договаря лекарства след като са включени в Позитивния лекарствен списък на страната, въз основа на ПМС № 81 от 2003 г., ДВ 34.(6)
