Насърчаването на употребата на генерични лекарства е необходимо условие за рационална употреба и разпределение на обществените бюджети за лекарства

Ценообразуване и реимбурсиране

Правилата за реимбурсиране и ценообразуване на лекарствените продукти са предмет на постоянна критика във всички страни-членки на Европейския съюз, не само в България. Все още се търсят по-добри решения, които да бъдат в съответствие със законодателството на общността и Европейската директива за прозрачност.

В 24 от 27 европейски страни съществува ценово регулиране на цените на лекарствата. В болшинството от тези срани се упражнява контрол върху цените само на продуктите включени в реимбурсните схеми, докато при останалите медикаменти производителят/вносителят може свободно да определя своите цени. Дания, Германия и Малта са страни, в които не се упражнява изобщо никакъв контрол върху цените. В повечето страни (например Франция, Унгария, Словакия), контролът върху ценообразуването се отнася само до лекарствата,  за реимбурсиране, докато ценообразуването е свободно за лекарствата, които не се реимбурсират.

Най-често срещаната политика на ценообразуване е нормативно регулирана. В някои страни (например Италия, Франция) цените на лекарствата се договарят между производителя (или търговецът на едро) и правителството. По-особена е ситуацията в Обединеното кралство, където няма директен контрол на цените, а където цените на лекарствата за Националната здравна служба (NHS)  се регулират косвено чрез Фармацевтична ценова регулаторна схема (PPRS), която позволява на компаниите да предопределят максимална полза от своето продуктово портфолио.(Таблица 1)

22 от 27-те страни прилагат външна ценова референция (международни сравнения на цените или бенчмаркинг), сравнявайки техните цени с тези на същите продукти в другите страни, като база за собствените им решения за ценообразуване и реимбурсиране. Референтните страни обикновено се избират според тяхната гео-стратегическа  позиция (съседни страни, исторически връзки) и според нивото на цените, или това са страни със смесица от високи и ниски цени, или се прави фокусиране върху страни с ниски цени. Повечето страни използват набор от максимум пет до седем референтни държави.

Друго често прилагано средство за сравнение е вътрешното ценово рефериране, при което се сравняват цените на продуктите с тези на техните еквиваленти (например генерични лекарства) и/или подобни продукти в една и съща страна и това се използва като база за вземане на решения, относно ценовите нива на реимбурсираните продукти.

В 16 от 27-те страни контролираният тип цена е цената на излизане от завода (производствената цена). Девет страни фиксират цените на лекарствата на ниво цена за аптеките (цена на едро), докато две страни определят цената на дребно.

На ниво дистрибуция, 21 страни имат нормативно определени надценки под формата на линейно определяне или като регресивна схема. Кипър (за вносните лекарства), Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия и Швеция прилагат нормативно определяне на надценките на едро и тъй като типът на контрол е върху цените за аптеките, производствената цена е резултат на договаряне между производителя и търговеца на едро.

Надценките на аптеките са регулирани във всичките проучвани 27 страни. Обикновено това става под формата на регресивна схема или на линейно определени надценки. Възнаграждението на аптеките става чрез фиксирана такса за рецепта в Нидерландия и в Германия (заедно с линейно определени надценки), а фармацевтите в Словения и Обединеното Кралство получават възнаграждение за извършването на услугата. В някои държави законовото определяне на цените на едро и в аптеките обхваща всички лекарства. Малко страни прилагат специална регулация при дистрибуцията само на реимбурсираните лекарства (напр. Литва, Полша) или само на лекарствата с рецепта (напр. България, Португалия).

В повечето страни размера на данъка върху добавената стойност (ДДС) за лекарствата е по-нисък от стандартния процент на ДДС. Изключение правят Австрия, България, Дания, Германия и Норвегия, където стойността на ДДС на лекарствата е същата като на другите стоки. Някои страни имат различни проценти на ДДС, като има специфични групи лекарства, които са освободени от ДДС или са с по-ниско ДДС (напр. за POM в Швеция или за NHS в Обединеното Кралство).

Графика 1.  Ставки на ДДС за лекарства в европейски страни, сравнени със  стандартните ставки на ДДС, 2007 г.

Източник: Доклад PPRI

Стратегии за реимбурсиране

В повечето страни определянето за реимбурсиране и степените на реимбурсиране зависят от продукта. Лекарството може да бъде разглеждано като реимбурсируемо, (т. е. цената за закупуването му напълно или частично се покрива от трета заплащаща страна) или нереимбурсируемо, като за различните продукти може да бъдат прилагани различни степени на реимбурсиране. Този специфично-продуктов подход (т.е. изборът за реимбурсиране се определя на продуктово ниво) се прилага в 18 от PPRI страните (напр., Чешката република, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Словения и Словакия).

Допълнителен критерии за избор може да бъдат болестите (в прибалтийските републики) и засегнатите групи от населението (Ирландия, Турция). В Дания и Швеция реимбурсното покриване се повишава с повишаване на консумацията на лекарства (т.е. разходите за лекарства за година). Това означава, че в началото пациентите трябва да плащат 100% от лечението си сами, но след като са преминали съответни прагове на разходи лечението им бива реимбурсирано с увеличаващ се процент.

В повечето страни, не всички реимбурсирани лекарства са напълно заплщани, тъй като някои продукти се заплащат частично  в специфични процентни степени. В седем от 27-те страни (напр. Австрия, Италия) реимбурсиране означава покриване на 100% (няма степени на процентно реимбурсиране), без никакви допълнителни персонални разходи като възнаграждения за рецепта или доплащания, поради референтна ценова система.

Във всички страни, съществуват реимбурсни списъци. В 24 страни се използват позитивните списъци, които включват лекарства, които могат да бъдат предписвани като разноските се покриват от трета заплащаща страна (изключения: Германия, Гърция и Обединеното Кралство). В три държави (Германия, Унгария и Обединеното Кралство) се използват негативни списъци, а в две – Гърция и Финландия има законовата база за въвеждането на негативен списък, но все още не са приложили мярката.(Таблица 2)

В 18 страни има референтна ценова система. Десет от тези страни (напр. Дания, Италия, Португалия) базират техните референтни групи (т.е. групи на взаимозаменяеми лекарства ) на ниво субстанция (ATC 5), докато други седем страни (сред тях Чехия, Германия, Нидерландия) разглеждат също така терапевтично подобните лекарства като взаимозаменяеми (ATC 4 ниво или дори по-обширни терапевтични групи). Гърция, която въведе референтната ценова система през 2006, е все още в процес на настройване на използваната методология. Купувайки лекарство при референтна система на ценообразуване, пациентът трябва да плати разликата между референтната цена (= максималния размер на реимбурсиране) и действителната цена на дребно в аптеката, а в допълнение и всички останали фиксирани доплащания или процентни доплащания от стойността.

Други плащания от страна на потребителите са таксите за рецепта (в седем страни) и приспадания (в три страни). Най-честата форма е процентно доплащане за лекарствата, които са частично реимбурсирани. Процентни доплащания се прилагат в 21 страни.

Приблизително всички страни са въвели механизми, за да защитят уязвимите групи от прекомерни допълнителни плащания. На специфични групи от населението се отпуска 100% реимбурсиране (напр. в Унгария, Португалия), по-висока степен на реимбурсиране от стандартната (напр. в Белгия, Естония) или освобождаване от таксата за рецепта (напр. Австрия)). Общият размер на доплащанията може да бъде ограничен (напр. максимално доплащане на рецепта, както е в Белгия, или годишни тавани на частни разходи за лекарства и/или за здравни грижи в Германия и Люксембург).

Ограничаване на разходите и разумна употреба

Графика 2. Общи разходи за лекарства на глава от населението в Европейските страни в Евро за 2005 година

Източник: Доклад PPRI

От гледна точка на фармацевтичните разходи, изразени в паритети на покупателната способност (PPPa), 25 страни на ЕС изразходват средно € PPPa 320.- на жител за година (2005 година). Има разлика в разходите между 15-те по-богати страни-членки на ЕС (средно € PPPa 360.- на глава от населението) и новите страни членки (ЕС-10 средно: € PPPa 254.- на жител). Същият модел може да се наблюдава, ако разглеждаме разходите за здравеопазване. Новите страни членки на ЕС са изхарчили средно € PPPa 965.- на жител през 2004, докато в ЕС-15 средните тотални разходи за здравеопазване на жител възлизат на около € PPPa 2,450. Въпреки това, процентът на разходите за здравеопазване, направени за лекарства е по-висок в тези страни, които имат по-нисък БВП на жител.

Поради ограничени финансови ресурси и малки лекарствени  бюджети, ограничаването на разходите е необходимост де факто за всички страни. Най-често срещаните мерки за удържане на цените са "отрязването" на цените, "отрязване" на надценките или промени в схемите за определяне на цените и отстъпки в цената на производител и/или дистрибутор. Широко използвани мерки в реимбурсния сегмент включват модификации на реимбурсните списъци (вписване и отписване на лекарства), започването на систематични реимбурсни прегледи и въвеждането на референтни ценови системи.

Всъщност някои страни (напр. Швеция) от групата на ЕС-15 са успели да запазят наратсването на разходите за лекарства на сравнително умерени нива от четири до пет процента годишно. Тези страни постоянно са предприемали редица мерки, отнасящи се до ценообразуването и реимбурсирането.

Най-общо, основната причина за реформите през последните години не е била сведена само до ограничаване на разходите, но е имала за цел да насърчи по-рационална употреба на лекарствата, т. е. да гарантира правилното обезпечаване с лекарства на отделния пациент (нито прекалено, нито недостатъчно доставяне).

Нарастващата значимост на рационалната употреба също така има въздействие върху  ограничаването на разходите за лекарства, тъй като рационалната употреба на лекарствата върви ръка за ръка със задържането на разходите. Политиката на насърчаване употребата на генерични лекарства е ефективното средство както за контролиране  на цените, така и за по-разумната употреба на лекарствата. Общо взето ръстът в обществените разходи за лекарства е по-висок от този на разходите в частен план. В някои страни, най-вече тези със сравнително по-ниски нива на нарастване на разходите за лекарства като цяло, делът на разноските за лекарства от частни лица даже е намалял през последното десетилетие. В общ план две трети от разходите за лекарства в Европа се покриват с публични средства, но съществува значителна разлика между отделните страни, тъй като тенденцията е в по-богатите страни да има по-голям дял на обществено финансиране. (Таблица 2) ФБ

Референтни източници:
 Доклад „Информация за фармацевтичното ценообразуване и реимбурсиране” PPRI

Таблица 2. Мерки за насърчаване на употребата на генерични лекарства в ЕС

Всички права запазени © 2008 Сдружение на Българските Фармацевтични Производители

http://www.abphm.bg

Система за електронни публикации, създадена от Майндкрафт ООД - http://www.mindcraft.biz