Насърчаването на употребата на генерични лекарства е необходимо условие за рационална употреба и разпределение на обществените бюджети за лекарства

Във всички страни, съществуват реимбурсни списъци. В 24 страни се използват позитивните списъци, които включват лекарства, които могат да бъдат предписвани като разноските се покриват от трета заплащаща страна (изключения: Германия, Гърция и Обединеното Кралство). В три държави (Германия, Унгария и Обединеното Кралство) се използват негативни списъци, а в две – Гърция и Финландия има законовата база за въвеждането на негативен списък, но все още не са приложили мярката.(Таблица 2)

В 18 страни има референтна ценова система. Десет от тези страни (напр. Дания, Италия, Португалия) базират техните референтни групи (т.е. групи на взаимозаменяеми лекарства ) на ниво субстанция (ATC 5), докато други седем страни (сред тях Чехия, Германия, Нидерландия) разглеждат също така терапевтично подобните лекарства като взаимозаменяеми (ATC 4 ниво или дори по-обширни терапевтични групи). Гърция, която въведе референтната ценова система през 2006, е все още в процес на настройване на използваната методология. Купувайки лекарство при референтна система на ценообразуване, пациентът трябва да плати разликата между референтната цена (= максималния размер на реимбурсиране) и действителната цена на дребно в аптеката, а в допълнение и всички останали фиксирани доплащания или процентни доплащания от стойността.

Други плащания от страна на потребителите са таксите за рецепта (в седем страни) и приспадания (в три страни). Най-честата форма е процентно доплащане за лекарствата, които са частично реимбурсирани. Процентни доплащания се прилагат в 21 страни.

Приблизително всички страни са въвели механизми, за да защитят уязвимите групи от прекомерни допълнителни плащания. На специфични групи от населението се отпуска 100% реимбурсиране (напр. в Унгария, Португалия), по-висока степен на реимбурсиране от стандартната (напр. в Белгия, Естония) или освобождаване от таксата за рецепта (напр. Австрия)). Общият размер на доплащанията може да бъде ограничен (напр. максимално доплащане на рецепта, както е в Белгия, или годишни тавани на частни разходи за лекарства и/или за здравни грижи в Германия и Люксембург).

Ограничаване на разходите и разумна употреба

Графика 2. Общи разходи за лекарства на глава от населението в Европейските страни в Евро за 2005 година

Източник: Доклад PPRI

От гледна точка на фармацевтичните разходи, изразени в паритети на покупателната способност (PPPa), 25 страни на ЕС изразходват средно € PPPa 320.- на жител за година (2005 година). Има разлика в разходите между 15-те по-богати страни-членки на ЕС (средно € PPPa 360.- на глава от населението) и новите страни членки (ЕС-10 средно: € PPPa 254.- на жител). Същият модел може да се наблюдава, ако разглеждаме разходите за здравеопазване. Новите страни членки на ЕС са изхарчили средно € PPPa 965.- на жител през 2004, докато в ЕС-15 средните тотални разходи за здравеопазване на жител възлизат на около € PPPa 2,450. Въпреки това, процентът на разходите за здравеопазване, направени за лекарства е по-висок в тези страни, които имат по-нисък БВП на жител.

Поради ограничени финансови ресурси и малки лекарствени  бюджети, ограничаването на разходите е необходимост де факто за всички страни. Най-често срещаните мерки за удържане на цените са "отрязването" на цените, "отрязване" на надценките или промени в схемите за определяне на цените и отстъпки в цената на производител и/или дистрибутор. Широко използвани мерки в реимбурсния сегмент включват модификации на реимбурсните списъци (вписване и отписване на лекарства), започването на систематични реимбурсни прегледи и въвеждането на референтни ценови системи.

Всъщност някои страни (напр. Швеция) от групата на ЕС-15 са успели да запазят наратсването на разходите за лекарства на сравнително умерени нива от четири до пет процента годишно. Тези страни постоянно са предприемали редица мерки, отнасящи се до ценообразуването и реимбурсирането.

Най-общо, основната причина за реформите през последните години не е била сведена само до ограничаване на разходите, но е имала за цел да насърчи по-рационална употреба на лекарствата, т. е. да гарантира правилното обезпечаване с лекарства на отделния пациент (нито прекалено, нито недостатъчно доставяне).

Нарастващата значимост на рационалната употреба също така има въздействие върху  ограничаването на разходите за лекарства, тъй като рационалната употреба на лекарствата върви ръка за ръка със задържането на разходите. Политиката на насърчаване употребата на генерични лекарства е ефективното средство както за контролиране  на цените, така и за по-разумната употреба на лекарствата. Общо взето ръстът в обществените разходи за лекарства е по-висок от този на разходите в частен план. В някои страни, най-вече тези със сравнително по-ниски нива на нарастване на разходите за лекарства като цяло, делът на разноските за лекарства от частни лица даже е намалял през последното десетилетие. В общ план две трети от разходите за лекарства в Европа се покриват с публични средства, но съществува значителна разлика между отделните страни, тъй като тенденцията е в по-богатите страни да има по-голям дял на обществено финансиране. (Таблица 2) ФБ

Референтни източници:
 Доклад „Информация за фармацевтичното ценообразуване и реимбурсиране” PPRI