Насърчаването на употребата на генерични лекарства е необходимо условие за рационална употреба и разпределение на обществените бюджети за лекарства

Надценките на аптеките са регулирани във всичките проучвани 27 страни. Обикновено това става под формата на регресивна схема или на линейно определени надценки. Възнаграждението на аптеките става чрез фиксирана такса за рецепта в Нидерландия и в Германия (заедно с линейно определени надценки), а фармацевтите в Словения и Обединеното Кралство получават възнаграждение за извършването на услугата. В някои държави законовото определяне на цените на едро и в аптеките обхваща всички лекарства. Малко страни прилагат специална регулация при дистрибуцията само на реимбурсираните лекарства (напр. Литва, Полша) или само на лекарствата с рецепта (напр. България, Португалия).

В повечето страни размера на данъка върху добавената стойност (ДДС) за лекарствата е по-нисък от стандартния процент на ДДС. Изключение правят Австрия, България, Дания, Германия и Норвегия, където стойността на ДДС на лекарствата е същата като на другите стоки. Някои страни имат различни проценти на ДДС, като има специфични групи лекарства, които са освободени от ДДС или са с по-ниско ДДС (напр. за POM в Швеция или за NHS в Обединеното Кралство).

Графика 1.  Ставки на ДДС за лекарства в европейски страни, сравнени със  стандартните ставки на ДДС, 2007 г.

Източник: Доклад PPRI

Стратегии за реимбурсиране

В повечето страни определянето за реимбурсиране и степените на реимбурсиране зависят от продукта. Лекарството може да бъде разглеждано като реимбурсируемо, (т. е. цената за закупуването му напълно или частично се покрива от трета заплащаща страна) или нереимбурсируемо, като за различните продукти може да бъдат прилагани различни степени на реимбурсиране. Този специфично-продуктов подход (т.е. изборът за реимбурсиране се определя на продуктово ниво) се прилага в 18 от PPRI страните (напр., Чешката република, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Словения и Словакия).

Допълнителен критерии за избор може да бъдат болестите (в прибалтийските републики) и засегнатите групи от населението (Ирландия, Турция). В Дания и Швеция реимбурсното покриване се повишава с повишаване на консумацията на лекарства (т.е. разходите за лекарства за година). Това означава, че в началото пациентите трябва да плащат 100% от лечението си сами, но след като са преминали съответни прагове на разходи лечението им бива реимбурсирано с увеличаващ се процент.

В повечето страни, не всички реимбурсирани лекарства са напълно заплщани, тъй като някои продукти се заплащат частично  в специфични процентни степени. В седем от 27-те страни (напр. Австрия, Италия) реимбурсиране означава покриване на 100% (няма степени на процентно реимбурсиране), без никакви допълнителни персонални разходи като възнаграждения за рецепта или доплащания, поради референтна ценова система.