Насърчаването на употребата на генерични лекарства е необходимо условие за рационална употреба и разпределение на обществените бюджети за лекарства
Ценообразуване и реимбурсиране
Правилата за реимбурсиране и ценообразуване на лекарствените продукти са предмет на постоянна критика във всички страни-членки на Европейския съюз, не само в България. Все още се търсят по-добри решения, които да бъдат в съответствие със законодателството на общността и Европейската директива за прозрачност.
В 24 от 27 европейски страни съществува ценово регулиране на цените на лекарствата. В болшинството от тези срани се упражнява контрол върху цените само на продуктите включени в реимбурсните схеми, докато при останалите медикаменти производителят/вносителят може свободно да определя своите цени. Дания, Германия и Малта са страни, в които не се упражнява изобщо никакъв контрол върху цените. В повечето страни (например Франция, Унгария, Словакия), контролът върху ценообразуването се отнася само до лекарствата, за реимбурсиране, докато ценообразуването е свободно за лекарствата, които не се реимбурсират.
Най-често срещаната политика на ценообразуване е нормативно регулирана. В някои страни (например Италия, Франция) цените на лекарствата се договарят между производителя (или търговецът на едро) и правителството. По-особена е ситуацията в Обединеното кралство, където няма директен контрол на цените, а където цените на лекарствата за Националната здравна служба (NHS) се регулират косвено чрез Фармацевтична ценова регулаторна схема (PPRS), която позволява на компаниите да предопределят максимална полза от своето продуктово портфолио.(Таблица 1)
22 от 27-те страни прилагат външна ценова референция (международни сравнения на цените или бенчмаркинг), сравнявайки техните цени с тези на същите продукти в другите страни, като база за собствените им решения за ценообразуване и реимбурсиране. Референтните страни обикновено се избират според тяхната гео-стратегическа позиция (съседни страни, исторически връзки) и според нивото на цените, или това са страни със смесица от високи и ниски цени, или се прави фокусиране върху страни с ниски цени. Повечето страни използват набор от максимум пет до седем референтни държави.
Друго често прилагано средство за сравнение е вътрешното ценово рефериране, при което се сравняват цените на продуктите с тези на техните еквиваленти (например генерични лекарства) и/или подобни продукти в една и съща страна и това се използва като база за вземане на решения, относно ценовите нива на реимбурсираните продукти.
В 16 от 27-те страни контролираният тип цена е цената на излизане от завода (производствената цена). Девет страни фиксират цените на лекарствата на ниво цена за аптеките (цена на едро), докато две страни определят цената на дребно.
На ниво дистрибуция, 21 страни имат нормативно определени надценки под формата на линейно определяне или като регресивна схема. Кипър (за вносните лекарства), Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия и Швеция прилагат нормативно определяне на надценките на едро и тъй като типът на контрол е върху цените за аптеките, производствената цена е резултат на договаряне между производителя и търговеца на едро.
