Превенция с Lisinopril на глобалния сърдечносъдов риск
Значението на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) в регулацията на метаболитната хомеостаза е от първостепенна роля и нейното повлияване при дисфункция е ключов момент в превенцията на много от сърдечносъдовите заболявания (ССЗ).
Най-важните медикаментозни средства за това са инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия
ензим (АСЕИ)1, които заедно с бета-блокерите и статините, се използват за избягване на "големите инциденти”от ССЗ (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт).
АСЕИ се прилагат за лечение на пациенти с АХ, преживели остър миокарден инфаркт (ОМИ) или
мозъчен инсулт, особено с придружаващ диабет тип 2 - каквито са 2/3 от болните в кардиологичните клиники, независимо от нарушението в хомеостазата, диагностицирано преди това или в хода на изследването.
Лизиноприл е единственият водноразтворим АСЕИ, който не се метаболизира в организма. Той не се свързва с другите биопротеини освен с ангиотензин-конвертиращия ензим. Абсорбцията
му не се влияе от храната, което създава удобство при дълготрайното му приложение при пациенти с диабет и АХ. Плазменият му полуживот е 12 ч. Максималното понижение на АН настъпва на седмия час от приемането му. Има двоен път на елиминация - 30-40% чрез бъбреците и останалата част чрез фекалиите.
Резултатите от многобройни рандомизирани изследвания (SOLVD, SAVE, AIRE, ATLAS, TRACE)
свидетелстват за повишена преживяемост и намалена смъртност при болни със ССЗ след назначаването на АСЕИ. Не може да има съмнение за благоприятния ефект от лечение с АСЕИ особено при болни с хронична сърдечна недостатъчност (ХСН).
В случаите когато не се назначава лечение с АСЕИ при болни с ХСН, това води до повишение на броя хоспитализации и смъртност. В проучването ALLHAT при хипертоници се демонстрира ефективността на АСЕИ в превенцията на СН. Понастощем употребата на АСЕИ даже при асимптомни болни с АХ и ЛК хипертрофия е от полза, тъй като ЛКХ се явява независим рисков фактор за развитието на ХСН.
В проучването ATLAS се сравняват високи дози от приложението на лизиноприл 30 mg/ден с ниски дози от 2.5-5 mg/ден. Резултатите показват, че при високите дози се постига редукция до 8% на смъртността и до 12% на рехоспитализациите.
Дозите на АСЕИ трябва да се титрират до нива с доказан ефект върху преживяемостта и смъртността, установени при проведените големи рандомизирани проучвания. Даже започване на лечение със средна доза АСЕИ (примерно 10-20 mg еналаприл малеат) и бързо достигане на прицелната доза (20-40 mg) в течение на 7- 10 дни е от основно значение за профилактика на СН,а не както беше досега правилото “start low, go slow”.
При пациенти с преживян миокарден инфаркт благоприятното повлияване на усложненията след лечение с АСЕИ се обяснява с въздействието им върху двете основни патогенетични звена на нарушенията:
● ендотелна дисфункция2
● слединфарктното ремоделиране на ЛК3
Проучване, публикувано през 2007 година, доказа, че употребата на лизиноприл във високи (40 mg/ден) и средни (20 mg/ден) дози е по-ефективно, отколкото в ниски дози.
