В последните години в страните-членки се наблюдава провеждането на политика насочена към намаляване разходите за здравеопазване посредством увеличение на доставките на генерични лекарства. Следователно, навлизането на генеричните лекарства като стойност и обем варира значително в различните страни като пазарния дял е по-голям в северните страни и значително по-нисък обем на навлизане на пазара в южните и в източните страни, където традиционно пазарния дял на генеричните лекарства е бил висок. Въпреки различното навлизане на генеричните лекарства, днес те са с основен принос за намаляване на обществените разходи за здравеопазване, както и за устойчивостта на европейските здравни системи.
Неотдавна, някои държави-членки, търсещи допълнителни икономии на обществените разходи за здравеопазване, започнаха да прилагат нови модели за ценообразуване, като например търгове и други системи за доставки на пазара на дребно, които са насочени към бързо понижаване на цените. Тези инициативи водят до сериозни проблеми, тъй като се фокусират върху краткосрочни ефекти и намаляването на цената води до отрицателни резултати в европейските заинтересовани страни и също така влияе върху устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия.
Тези нови краткосрочни стратегии разрушават основния непрекъснат поток от евтини генерична лекарства на пазара, тъй като определен брой генерични производители се изключват от пазара за един или повече продукти за пазарно определящи периоди. В резултат от прилагането на тези стратегии, може да се стигне до временно намаляване на цената и неустойчиви икономически мерки, водещи до краткотрайни решения при отсъствието на дългосрочна фармацевтична политика.
В дългосрочен план тази ситуация може да доведе до нарушаване на редовните доставки, както и забавяне развитието на нови генерични лекарствени форми. Нови монополна или олигополна ситуации могат да доведат до намаляване на пазарната конкуренция и по-високи цени. В крайна сметка като резултат ще имаме по-високи разходи за пациентите, за правителствата и при социално-осигурителните системи. Следователно, търговете не могат да се считат за подходящ инструмент за лекарства, предназначени за пазара на дребно.
Въпреки краткосрочните резултати и политиките на съкращаване на разходите на пазара на дребно за фармацевтични продукти, най-новите данни показват, че тръжните процедури и подобни системи за доставяне, имат отрицателно влияние върху качеството на зравеопазването за пациента, управлението на бюджета и устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия и възможността да се продължат доставките на достъпни цени.
Осигуряването на достъпно, висококачествено здравеопазване е политически приоритет в Европа и разходите за фармацевтични продукти са важен елемент от общите разходи за здравеопазване. Търсенето от страна на правителствата и здравните застрахователи на по-малко скъпи терапевтични алтернативи, показва голямото обществено значение на генеричните лекарства, тъй като е ясно, че те са в основата за постигане на дългосрочни икономии в националните здравни бюджети. В този контекст, генеричните лекарства имат съществен принос за устойчивостта на европейската здравна система.
Устойчиви здравни системи могат да се постигнат чрез прилагането на добре балансирана политика, която позволява увеличаване употребата на генерични лекарства, не само заради тяхните достъпни цени, които впоследствие се трансформират в спестявания за здравните системи и пациенти, но също така и заради създаваната от тях конкуренция на пазара, движейки цените надолу, като по този начин освобождават ресурси за финансиране на иновативни лекарства. Както е посочено в секторното разследване на Европейската фармацевтична комисия, "средните цени [пазари с генерични лекарства] намаляват с почти 20% след първата година вследствие загубата на ексклузивност и с около 25% след две години", въпреки че в някои случаи намалението продължава, така както стана с молекулата RAMIPRIL на немския пазар, където средната цена се понижи с 74% в продължание на пет години след изтичането на патента. (вижте фигура 1)
Допълнително към това, генеричните лекарства също така увеличават достъпа на пациентите до приемливи лечения, както бе случаят с молекулата на SIMVASTATIN където пазара на статините нарастна с 67% четири години след влизането на генеричната версия (вижте фигура 2).
Понастоящем на генеричните лекарства се пада 18% в стойност и почти половината от обема (EGA market review 2007) на Европейския пазар, обаче, тази стойност се променя на национално равнище в страни с развити пазари, като например Дания, Великобритания, Германия , Холандия и Швеция с пазарен дял над 40% и в развиващите се пазари, като Франция, Белгия, Австрия, Испания и Италия, всичките с обем на пазарните дялове под 20%. Основната причина за това несъответствие е свързано с различните здравни политики и с повишаване ефективността на навлизане на генеричните лекарства.
Въпреки това, "Европа има потенциал за навлизане на много повече генерични продукти извън патент", а това може да се постигне само, ако правителствата на държавите-членки започнат да прилагат последователна политика за генеричните лекарства, която ще създаде динамична конкуренция и ще увеличи достъпа на пациентите до генеричните лекарства, а също така и като стимулира заинтересованите страни, които са потребители - лекари, фармацевти, пациенти.
Следователно, Европейската генерична лекарствена индустрия е под голям натиск, поради липсата на подходящи политики за генеричните лекарства и най-вече от използването на краткосрочни ценови стратегии.
В развиващите се пазари, като Франция, Испания, Италия, където обемите на пазара са очевидно по-ниски, отколкото на другите развити пазари въпреки провежданото от генеричните фармацевтични фирми достъпно лечение за пациентите, което може да се постигне само, ако правителствените политики са насочени към повишаване конкурентоспособността на генерични лекарства, създавайки подходящи условия за по-голямо навлизане на генериците.(Simoens и др, 2006).
В някои развити пазари, като Германия, Дания, Белгия и Холандия, с нови краткосрочни ценови стратегии, като например търгове и други подобни системи на ценообразуване на дребно извън патентния пазар, вече съществува ожесточена конкуренция (както по-рано бе показано, средните цени в някои случаи могат да паднат до 74% в незащитените пазари).
Независимо от необходимостта за анализ защо правителствата в развиващите се пазари, които не внедряват и не преследват лекарствени стратегии, водещи до ускорено навлизане на генериците, този доклад ще се фокусира върху влиянието на тръжните процедури и подобни краткосрочни ценови политики върху пациенти, правителства, обществените здравни фондове и устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия. ФБ
Източник EGA
Всички права запазени © 2008-2009 Българска Генерична Фармацевтична Асоциация
http://www.bgpharma.bg
Система за електронни публикации, създадена от Майндкрафт ООД - http://www.mindcraft.biz