Краткосрочна ценова политика при търгове и нейното въздействие върху пациентите, правителствата и устойчивостта на генеричната фармацевтична индустрия
Устойчиви здравни системи могат да се постигнат чрез прилагането на добре балансирана политика, която позволява увеличаване употребата на генерични лекарства, не само заради тяхните достъпни цени, които впоследствие се трансформират в спестявания за здравните системи и пациенти, но също така и заради създаваната от тях конкуренция на пазара, движейки цените надолу, като по този начин освобождават ресурси за финансиране на иновативни лекарства. Както е посочено в секторното разследване на Европейската фармацевтична комисия, "средните цени [пазари с генерични лекарства] намаляват с почти 20% след първата година вследствие загубата на ексклузивност и с около 25% след две години", въпреки че в някои случаи намалението продължава, така както стана с молекулата RAMIPRIL на немския пазар, където средната цена се понижи с 74% в продължание на пет години след изтичането на патента. (вижте фигура 1)
Допълнително към това, генеричните лекарства също така увеличават достъпа на пациентите до приемливи лечения, както бе случаят с молекулата на SIMVASTATIN където пазара на статините нарастна с 67% четири години след влизането на генеричната версия (вижте фигура 2).
Понастоящем на генеричните лекарства се пада 18% в стойност и почти половината от обема (EGA market review 2007) на Европейския пазар, обаче, тази стойност се променя на национално равнище в страни с развити пазари, като например Дания, Великобритания, Германия , Холандия и Швеция с пазарен дял над 40% и в развиващите се пазари, като Франция, Белгия, Австрия, Испания и Италия, всичките с обем на пазарните дялове под 20%. Основната причина за това несъответствие е свързано с различните здравни политики и с повишаване ефективността на навлизане на генеричните лекарства.
Въпреки това, "Европа има потенциал за навлизане на много повече генерични продукти извън патент", а това може да се постигне само, ако правителствата на държавите-членки започнат да прилагат последователна политика за генеричните лекарства, която ще създаде динамична конкуренция и ще увеличи достъпа на пациентите до генеричните лекарства, а също така и като стимулира заинтересованите страни, които са потребители - лекари, фармацевти, пациенти.
Следователно, Европейската генерична лекарствена индустрия е под голям натиск, поради липсата на подходящи политики за генеричните лекарства и най-вече от използването на краткосрочни ценови стратегии.
В развиващите се пазари, като Франция, Испания, Италия, където обемите на пазара са очевидно по-ниски, отколкото на другите развити пазари въпреки провежданото от генеричните фармацевтични фирми достъпно лечение за пациентите, което може да се постигне само, ако правителствените политики са насочени към повишаване конкурентоспособността на генерични лекарства, създавайки подходящи условия за по-голямо навлизане на генериците.(Simoens и др, 2006).
В някои развити пазари, като Германия, Дания, Белгия и Холандия, с нови краткосрочни ценови стратегии, като например търгове и други подобни системи на ценообразуване на дребно извън патентния пазар, вече съществува ожесточена конкуренция (както по-рано бе показано, средните цени в някои случаи могат да паднат до 74% в незащитените пазари).
Независимо от необходимостта за анализ защо правителствата в развиващите се пазари, които не внедряват и не преследват лекарствени стратегии, водещи до ускорено навлизане на генериците, този доклад ще се фокусира върху влиянието на тръжните процедури и подобни краткосрочни ценови политики върху пациенти, правителства, обществените здравни фондове и устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия. ФБ
Източник EGA