Краткосрочна ценова политика при търгове и нейното въздействие върху пациентите, правителствата и устойчивостта на генеричната фармацевтична индустрия
В последните години в страните-членки се наблюдава провеждането на политика насочена към намаляване разходите за здравеопазване посредством увеличение на доставките на генерични лекарства. Следователно, навлизането на генеричните лекарства като стойност и обем варира значително в различните страни като пазарния дял е по-голям в северните страни и значително по-нисък обем на навлизане на пазара в южните и в източните страни, където традиционно пазарния дял на генеричните лекарства е бил висок. Въпреки различното навлизане на генеричните лекарства, днес те са с основен принос за намаляване на обществените разходи за здравеопазване, както и за устойчивостта на европейските здравни системи.
Неотдавна, някои държави-членки, търсещи допълнителни икономии на обществените разходи за здравеопазване, започнаха да прилагат нови модели за ценообразуване, като например търгове и други системи за доставки на пазара на дребно, които са насочени към бързо понижаване на цените. Тези инициативи водят до сериозни проблеми, тъй като се фокусират върху краткосрочни ефекти и намаляването на цената води до отрицателни резултати в европейските заинтересовани страни и също така влияе върху устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия.
Тези нови краткосрочни стратегии разрушават основния непрекъснат поток от евтини генерична лекарства на пазара, тъй като определен брой генерични производители се изключват от пазара за един или повече продукти за пазарно определящи периоди. В резултат от прилагането на тези стратегии, може да се стигне до временно намаляване на цената и неустойчиви икономически мерки, водещи до краткотрайни решения при отсъствието на дългосрочна фармацевтична политика.
В дългосрочен план тази ситуация може да доведе до нарушаване на редовните доставки, както и забавяне развитието на нови генерични лекарствени форми. Нови монополна или олигополна ситуации могат да доведат до намаляване на пазарната конкуренция и по-високи цени. В крайна сметка като резултат ще имаме по-високи разходи за пациентите, за правителствата и при социално-осигурителните системи. Следователно, търговете не могат да се считат за подходящ инструмент за лекарства, предназначени за пазара на дребно.
Въпреки краткосрочните резултати и политиките на съкращаване на разходите на пазара на дребно за фармацевтични продукти, най-новите данни показват, че тръжните процедури и подобни системи за доставяне, имат отрицателно влияние върху качеството на зравеопазването за пациента, управлението на бюджета и устойчивостта на генеричната лекарствена индустрия и възможността да се продължат доставките на достъпни цени.
Осигуряването на достъпно, висококачествено здравеопазване е политически приоритет в Европа и разходите за фармацевтични продукти са важен елемент от общите разходи за здравеопазване. Търсенето от страна на правителствата и здравните застрахователи на по-малко скъпи терапевтични алтернативи, показва голямото обществено значение на генеричните лекарства, тъй като е ясно, че те са в основата за постигане на дългосрочни икономии в националните здравни бюджети. В този контекст, генеричните лекарства имат съществен принос за устойчивостта на европейската здравна система.