АСЕ-ИНХИБИТОРИ В КАРДИОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА. АКЦЕНТ ВЪРХУ LISIGAMMA
През пролетта на 2005 г. Международният диабетен фонд (IDF) внесе някои по-твърди критерии за определяне нормалното ниво на гликемията на гладно - < 5,6 ммол/л.
Резултатите от изследването преди и след лечението са представени на табл.1. Както се вижда от таблицата, към края на стационарното лечение се отбелязва статистически достоверно понижаване на САН и ДАН съответно с 10,5% и 12,2% (р<0,05). По-силно изразена, статистически достоверната положителна динамика е получена по отношение функционалното състояние на формените елементи на кръвта: АгТр се е намалило с 30,1% (p<0,01), скоростта на ЕФПЕ се е увеличила с 27,15% (р<0,001) (рис.3). Общо взето в групата към края на лечението е получена статистически недостоверна динамика по отношение на биохимичните кръвни показатели: концентрацията на ФГ, глюкозата в кръвта и ИА (сумарен показател на липидния кръвен спектър) са се намалили съответно с 16,8%, 10,8% и 10,3% (р>0,05).
При многофакторния анализ на получените резултати се проявява тясна директна корелационна връзка между динамиката на АгТр, нивата на АН: rАгТр – САН = 0,67 и rАгТр – ДАН = 0,72 (р<0,001). На свой ред функционалното състояние на еритроцитите, определяно чрез скоростта на ЕФПЕ, статистически достоверно (р<0,001), се намира в тясна обратна корелационна връзка с динамиката на нивата на АН и ИА: rЕФПЕ - САН = - 0,56, rЕФПЕ - ДАН = - 0,78, rЕФПЕ - ИА = -0,74.
При болните с АХ деформирането на еритроцитите се намали за сметка на изменението на еластичните и лепкави свойства на мембраната, които се определят от състоянието и взаимодействието на белтъците, от нивото на концентрацията на холестерол в тях. Деформирането на еритроцитите също се намалява във връзка с абсорбцията на повърхността на еритроцитарните мембрани на белтъците на плазмата, преди всичко на фибриногена. Нарушенията на деформирането на еритроцитите има място при измененията на липидния спектър на кръвта, преди всичко при нарушението на съотношението холестерол/фосфолипиди, и при наличието на продукти на перокисното окисляване на липидите. Изменението на свойствата на еротрицитните мембрани се съпровожда с понижаване на техния повърхностен заряд с последващо образуване на еритроцитни агрегати. Сумарно това повишава лепкавото съпротивление на кръвотока на ниво артериол (резистивни съдове) и е важен фактор за повишаване на АН.
Данните от научните работи свидетелстват за нарушение на функционалната активност на тромбоцитите още в ранния стадий на АХ, което се проявява в повишаване на тяхната агрегационна активност, в повишаване на чувствителността към индукторите на агрегацията.
Причини за повишаването на агрегационната активност на тромбоцитите при АХ могат да бъдат активирането на СНС (за сметка на хиперкатехоламинемията), РААС с повишаване ренина на плазмата, което провокира образуването на вътрешно-съдови еритроцитно-тромбоцитарни агрегати, хемолиза на еритроцитите и освобождаване на АДФ (аденозиндифосфат). Дислипидемията има съществен принос във функционалната хиперактивност на тромбоцитите. Увеличаването на съдържанието на общия холестерол, на LDL холестерола и на vLDL холестерола предизвикват хиперсекреция на тромбоксан А₂ (мощен вазоконстриктор) с повишаване на АгТр. Това е свързано с наличието на повърхността на тромбоцитите на рецепторите апо-В и апо-Е на липопротеините.
Активирането на тромбоцитите може да бъде свързано с ендотелната дисфункция, с възникването на дисбаланс между изработката на активиращи и блокиращи механизми, а по-нататък и с ремоделиране на съдовата стена.
През последните години е натрупан значителен опит за продължителното използване на различните АСЕ-инхибитори в програмата за лечение на сърдечносъдовите заболявания. Например изследванията BRILLIANT документират, че при болните с АХ и ЗД с албуминурия лизиноприлът намалява албуминурията по-ефективно от нифедипин SR при съпоставим хипотензивен ефект. Изследването EUCLID потвърди наличието на нефропротективен ефект при пациентите със ЗД І тип. Кардиопротективният ефект на лизиноприла при ХСН от различна етиология е демонстриран в изследването ATLAS, в което бяха включени 3164 пациенти. На фона на високите дози лизиноприл (до 35 мг) сред наблюдаваните пациенти е отбелязано понижаване на риска от общата смъртност с 12%.
В групата на пациентите, които вземаха високи дози лизиноприл, броят на хоспитализираните беше по-нисък:
а – с 13% при хоспитализация в следствие на различни причини
б – с 16% при хоспитализация в следствие сърдечносъдови заболявания
в – с 24% при хоспитализация в следствие на сърдечна недостатъчност.
Получените резултати показват, че лизиноприлът е един от най-безопасните АСЕ-инхибитори, дори когато са предписани високи дози, броят на отмяната на препарата заради развити странични ефекти в групите на ниските (2,5-5 мг) и на високите (32,5-35 мг) дози бе еднакъв – 6,7% и 6,8%.
Високото качество на Lisigamma® се потвърждава и при съпоставката на биоеквивалентност с оригинален препарат. В нашите изследвания хипотензивната ефективност на Lisigamma® , като АСЕ-инхибитор, в програмата за лечение на АХ се опосредства чрез прякото понижаване на активността на РААС и индиректно чрез нормализацията на реологичните компоненти на кръвта (понижаване агрегационната активност на тромбоцитите, повишаване електро-форетичната подвижност на еритроцитите) при налична тенденция към нормализиране на биохимичните кръвни показатели (нормализиране нивото на гликемията, ИА и понижаване концентрацията на ФГ).
По такъв начин АСЕ-инхибиторите са голяма група лекарствени препарати, притежаващи многокомпонентна антихипертензивна ефективност и добра поносимост. През последните години са получени убедителни доказателства, че АСЕ-инхибиторите са способни да подобрят в перспектива прогнозата при болни от АХ, особено съчетана със ЗД и атерогенна дислипидемия. Използването на Lisigamma® е перспективно при лечението на сърдечносъдови заболявания и по-точно на артериална хипертензия и се нуждае от по-нататъшно натрупване на клиничен опит.
Сп. “Русский медицинский журнал”, Репринт, 2007