АСЕ-ИНХИБИТОРИ В КАРДИОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА. АКЦЕНТ ВЪРХУ LISIGAMMA
Всички АСЕ-инхибитори притежават кардио-, вазо-, нефро-протективни и метаболитни ефекти:
1. Кардиопротективни ефекти – възстановяване на баланса между потребността и обезпечаването на миокарда с кислород, понижаване на пред-натоварване и след-натоварване на лявата камера, намаляване на обема и масата на лявата камера, забавяне на ремоделирането на ЛК, намаляване на симпатиковата стимулация, антиаритмични ефекти;
2. Вазопротекторни ефекти – директно антиатерогенно влияние, антипролиферативно и антимиграционно влияние върху клетките на гладката мускулатура на съдовата стена, възстановяване и подобряване на ендотелната функция, антитромбогенен ефект, усилване на ендогенната фибринолиза;
3. Нефропротекторни ефекти – понижаване на вътрешно-кълбовидната (?) хипертензия, увеличение скоростта на кълбовидната (?) филтрация, увеличаване на натрийурезата и намаляване на калийурезата, намаляване на протеинурията, увеличаване на диурезата (понижаване на ОЦК);
4. Метаболитни ефекти –усилване на разпадането на липопротеините с много ниска плътност и понижаване синтеза на триглицеридите(ТГ), усилване синтеза на липопротеините с висока плътност (HDL холестерола), повишаване чувствителността на клетъчните рецептори към инсулин и усилване потреблението на глюкоза.
Многопрофилността на действието на АСЕ-инхибиторите позволи да бъдат наречени “златен стандарт в терапията на сърдечносъдовите заболявания”.
В основата на антихипертензивното действие на АСЕ-инхибиторите лежи тяхната способност да подтискат активността на ангиотензин-1-конвертиращия ензим (АСЕ-киназа ІІ), която контролира темпа на синтеза на ангиотензин ІІ, т.е. инхибирането на активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС). Като забавят активността на РААС, АСЕ-инхибиторите намаляват образуването на ангиотензин ІІ (АТ ІІ), като способстват за понижаването на техния вазоконстрикторен и агрегационен ефект и секрецията на алдостерон. По такъв начин антихипертензивното действие на АСЕ-инхибиторите е основано на тяхното сумарно въздействие непосредствено върху сърдечносъдовата система и индиректно с подобряването на реологичните параметри на кръвта (агрегационна активност на тромбоцитите и еритроцитите).
Механизмите на действие на АСЕ-инхибиторите върху хемореологията и микроциркулацията се опосредстват чрез биологичните структури на хомеокинезата, чрез които АСЕ-инхибиторите:
• активират локалната каликреин-кининова система, която е един от компонентите на вътрешната каскада от конверсия на плазминогена в плазмин. На свой ред плазминът (ензим, катализиращ хидролитичното разпадане на фибрина) помага за отстраняване на излишъка от фибриноген от съдовото русло, т.е. АСЕ-инхибиторите индиректно понижават нивото на плазмения фибриноген.
• понижават активността на тромбоцитарно-съдовото звено на хемостазата. Тромбоцитите у човека имат рецептори към АТ ІІ. Антитромбоцитарната активност на АСЕ-инхибиторите е свързана, от една страна, с блокадата на рецепторите на тромбоцитите, а от друга – с благоприятното влияние на АСЕ-инхибиторите върху съдовия ендотел (антиагрегатни ефекти) и намаляване на вътре-клетъчната концентрация на калций в тромбоцитите.
• забавят ръста, миграцията и пролиферацията на гладко -мускулните клетки на съдовете, трансформацията на моноцитите в пенливите клетки, предизвикват регресия на структурните изменения в артериолите (резистивни съдове).
• подобряват липидния кръвен профил чрез понижаване концентрацията на атерогенните липиди триглицериди, холестеролa с много ниска плътност (vLDL), холестеролa с ниска плътност (LDL) и увеличаване HDL холестерола с висока плътност; понижават глюкозния толеранс чрез увеличаване чувствителността на клетъчните рецептори към инсулин, което сумарно води до намаляване лепкавостта на кръвта.