АСЕ-ИНХИБИТОРИ В КАРДИОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА. АКЦЕНТ ВЪРХУ LISIGAMMA
Историята на внедряване в клиничната практика на инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) започва през 1965 г., когато бразилският изследовател Ferreira открива способността на отровата от кротала Bothrops Jararaca да стабилизира брадикинин. След това редица научно-биологични лаборатории доказват, че ензимът, който стабилизира брадикинин, е идентичен на АСЕ-инхибиторите. През 1971 година в лабораторията на фирма “Squibb” е синтезиран първият АСЕ-инхибитор – тепротид, който е отделен непосредствено от отровата на змията Bothrops Jararaca. Въпреки устойчивия хипотензивен ефект, токсичното действие на този инхибитор става препятствие за приложението му в клиничната практика. През 1975г. в същата лаборатория е създаден първият перорален АСЕ-инхибитор SQ14.225 – “Каптоприл”, скоро са синтезири и други два – “Еналаприл” и “Лизиноприл”.
По силата на своето въздействие върху ендотела АСЕ-инхибиторите са равни на статините (препаратите, понижаващи холестерола), чиято ефективност в профилактиката и регреса на атеросклеротичните поражения и дисфункцията на ендотела е доказана при многобройни изследвания.
Днес са известни повече от 20 АСЕ-инхибитори, които, въпреки голямото им количество, според химическата им структура, отговорна за свързването с йоните на цинка в активните центрове на системния и тъканен АСЕ, се подразделят на четири групи:
1. Съдържащи сулфхидрилна група (каптоприл, зофеноприл и др.);
2. Съдържащи карбоксиалкилна група – карбоксиалкилдипептиди (лизиноприл, еналаприл, квинаприл, рамиприл, периндоприл, целазаприл, беназаприл);
3. Съдържащи фосфилна група (фозиноприл);
4. Съдържащи хидроксамонова група (идраприл).
L. Opie на базата на разтворимостта и метаболизма предложи да се отделят три класа АСЕ-инхибитори :
I. Липофилни – активни АСЕ-инхибитори, които в черния дроб се подлагат на биотрансформации. Активните и неактивни метаболити на АСЕ-инхибиторите се извеждат от организма чрез бъбречната екскреция (каптоприл, алацеприл, алтиоприл);
II. Хидрофилни – активни АСЕ-инхибитори, които не се метаболизират в организма, циркулират в него без да се свързват с плазмения белтък и се изхвърлят от бъбреците в неизменен вид (лизиноприл);
III. Пролекарства – неактивните АСЕ-инхибитори след метаболитната трансформация (хидролиза) в черния дроб и другите тъкани стават активни във формата на диацидни метаболити, извеждат се чрез бъбреците, жлъчката и изпражненията (фозиноприл, трандолаприл, спираприл).
Освен това в групата на АСЕ-инхибиторите се различават: А – активни лекарствени форми (каптоприл, лизиноприл и либензаприл), Б – пролекарства, които след всмукването в стомашно-чревния тракт, подлагайки се на хидролиза до диацидни метаболити, стават активни (еналаприл – еналаприлат, фозиноприл – фозиноприлат).
По продължителност на антихипертензивното действие АСЕ-инхибиторите е прието да бъдат класифицирани на: а – препарати с кратковременно действие, които е необходимо да се вземат 2-3 пъти на ден (каптоприл); б – препарати с пролонгирано действие, които осигуряват 24-часов контрол на нивото на АН при вземане 1-2 пъти на ден (лизиноприл, еналаприл, фозиноприл, рамиприл, периндоприл и др.).