Испанската генерична фармацевтична индустрия се бори за своето бъдеще
Друг проблем е начинът, по който се изчисляват референтните цени, което застрашава съществуването на някои по-слабо представени продукти. Цените са установени с помощта на определена дневна доза и се основават на предлагането на продукта с най-високо съдържание на активната съставка. Цените на предлаганите продукти с по-ниски дози са пропорционално по-ниски. Дори Световната здравна организация съветва против използването на определена дневна доза за определяне на цените, казва г-н Диас-Варела. Не се взимат предвид другите разходи, напр. опаковките, които може в някои случаи да са по-скъпи, отколкото самата активна субстанция . Не се взима предвид формата на предлагания продукт, например разходите за производство на разтворим ибупрофен са различни от тези за производството на таблетки. Следователно, някои форми изчезват от пазара, тъй като те не са икономически изгодни за производителите.
Междувременно Министерството на здравеопазването може да се възползва от промяната на някои свои процедури, предлага г-н Диас-Варела. Цените на новите генерични лекарства могат да бъдат одобрени автоматично, ако предложената цена е най-малко 30% по-ниска от цената на оригиналния продукт, както е предвидено от лекарствения закон от 2006 г. Но ако цените на съществуващите генерици са съобразени с правилата, те също трябва да бъдат одобрени автоматично. Автоматичното ценообразуване ще ликвидира закъсненията при получаване на одобрение за реимбурсиране и ще спомогне за бързото навлизане на лекарството на пазара, както и за освобождаването на ресурси.
Испанската генерична фармацевтична асоциация има и някои предложения относно повишаване ефективността от работата на агенцията по лекарствата."Тя трябва да бъде независима, така че да може да управлява собствения си бюджет". Понастоящем таксите, които тя събира отиват обратно във финансовото министерство. Тези такси се оказаха спорни. Преди три години агенцията ги утрои с цел увеличаване на нейните ресурси и подобряване на услугите, като например ускоряване оценяването на генеричните медикаменти. Но едва ли индустрията е почувствала някакво подобрение. Броят на компаниите и количеството на продуктите извън патентна защита се увеличава, така че агенцията трябва да свърши повече работа със същите или с по-малко ресурси.
патентни проблеми
В краткосрочен план ситуацията изглежда особено мрачна поради правната несигурност, произтичаща от старите патентни закони в Испания. До 1992 год. продуктови патенти в Испания липсваха, което означава, че съществуваха много копия на пазара до 2000 година. Това също означава, че много от молекулите бяха покрити само от производствени патенти. Според данни на Европейската комисия ситуацията е довела до около 70 съдебни дела между оригинални и генерични компании в периода 2000 - 2007 г. Много от най-продаваните молекули са били обект на тези съдебни спорове, включително atorvastatin / Lipitor/ Pfizer/, losartan (Cozaar/Merck&Co), olanzapine (Zyprex / Lilly) и clopidogrel (Plavix/Sanofi-Aventis).
Резултатът от съдебния спор при всеки един продукт е бил различен и трябва да се анализира поотделно. В резултат от това обаче, при много от фирмите излизането на пазара е било забавено. Представени са досиетата, продуктите са одобрени и имат цена, но все още не са на пазара. Например, olanzapine няма да бъде пуснат на пазара до 2011 година.
Добрата новина е, че пазарът ще се подобри през следващите две до три години, тъй като тези спорни молекули окончателно ще навлязат на пазара. Освен това, въпреки този проблем, генериците помогнаха на Испания да спести около € 7 млрд. евро и асоциацията отбелязва, че те дори биха могли да бъдат повече. Сега е настъпило времето за действия от страна на правителството. Очаква се испанската икономика да се свие с 4% през 2010 година и темпото на нарастване на разходите за здравеопазване да падне от 12% до 5%. Правителството знае, че трябва да направи нещо. То поне се вслушва в препоръките на Европейската комисия.