Оригиналните лекарства са били средно 4 пъти по-скъпи от генеричните през 2008 г.

Във връзка с предложението на БГФармА, здравната каса да плаща генеричните продукти, изчислявани ли са колко от публичните средства ще се спестят за година, ако лекарите се стимулират да предписват генерични продукти?

Според IMS Health, за 2008 г. в България са били продадени 40 млн. опаковки оригинални лекарства на обща стойност 700 млн. лв. и средна цена 17.5 лв. В същото време, от генеричните лекарства са продадени 210 млн. опаковки на обща стойност от 900 млн. лв. и средна цена от 4.2 лв.! Това означава, че оригиналните лекарства са били средно 4 пъти (400%) по-скъпи от генеричните през 2008 г., т.е. ако пациентите и държавата трябваше да плащат за оригинални вместо генерични лекарства, разходите биха били 4 пъти повече или не 900 млн., а 3,6 млрд.! В този смисъл може да се каже, че генеричните лекарства са спестили 2,7 млрд.лв. разходи за 2008 г.!!! Показателно е разкритието на Генерална Дирекция „Конкуренция” към ЕК (във връзка със секторното проучване за бариерите пред генеричните лекарства), че за периода 2000 - 2007 г. държавите от ЕС са били ощетени с 3 млрд. евро, само поради забавяне от средно 6 месеца при навлизането на ограничен брой генерични продукти на пазара!

Според Европейската генерична асоциация (www.egagenerics.com ) в ЕС се спестяват над 25 млрд. евро на година от използването на генерични лекарства.

Това няма ли да наруши правото на лекаря и на пациента за избор на лечение?

Да се насърчава употребата на генерични лекарства не значи да се нарушава правото на избор на лекаря или пациента, тъкмо обратното. Генеричните лекарства предоставят по-голям избор за лечение от съответния оригинален продукт с изтекъл 20 г. патент, т.е. избора на пациентите и лекарите е бил много повече ограничен през целия монополен период само до едно лекарство.

В момента, след като има вътрешна регулация и се плаща само цената на най-евтиното лекарство от дадена група, касата не покрива ли предимно генерични продукти?

Това няма нищо общо с генеричните продукти. НЗОК заплаща частично или напълно ВСИЧКИ лекарства, включени в ПЛС, но само до т.н. референтна стойност в терапевтична група (базирана на най-ниската цена в групата), т.е., ако едно лекарство струва 15 лв. и НЗОК плаща 50%, 75% или 100% от референтната стойност в групата, която е 10 лв., то пациента ще трябва да доплати остатъка до 15 лева.

В кои държави има стимули за генеричната индустрия и какви са те? При тях регулациите същите ли са като у нас, или здравните фондове плащат цените на лекарствата, такива каквито са регистрирани?

Съвсем пресен пример е Франция, която наскоро въведе с Наредба задължително изписване на генерични лекарства от лекарите на мин. 70% от рецептите за 7 приоритетни заболявания, като сърдечносъдови, неврологични и др.

Какви други предложения имате за промени в регулациите в сектора и как смятате да се борите за осъществяването им?

Основната цел е да се премахнат бариерите пред навременното навлизане на генерични лекарства на пазара, както онези, поставяни от страна на иновативните компании, така и нормативно и административно наложените. Това означава да не се допуска т.н. обвързване на патентния статус и на цените между оригиналните и генеричните лекарства, да не се допуска т.н. интервенция в работата на държавната администрация от страна на иновативните компании, да се оптимизират административните процедури за регистрация, получаване на цена и включване в ПЛС за генерични лекарства, да се премахне ценовата регулация за лекарства, които не се заплащат от здравните фондове и да се въведат мерки за насърчаване изписването на генерични продукти.

Вижте повече информация в "Ако Хамлет беше доктор, оригиналът или генерикът?" - статия на Лили Войнова във в. "Дневник"

Система за електронни публикации, създадена от Майндкрафт ООД - http://www.mindcraft.biz