Лондон, 21 януари 2010 г.,

Грег Пери, генерален директор на Европейската асоциация на генеричните лекарства (ЕГА) откри 9-то издание на конференцията на ЕГА по научни и регулаторни въпроси  в Лондон, акцентирайки отново върху визията на асоциацията за създаване на по-добра европейска регулаторна рамка за генеричните и биоподобните лекарства.  Планът, който е озаглавен „Визия 2015”, цели постигането на три основни ефекта:  създаване на глобално конкуретноспособна генерична фармацевтична индустрия, подобряване на достъпа на пациентите до качествени лекарства на достъпни цени и осигуряване на устойчиво здравеопазване в Европа.

Грег Пери подчерта, че са били постигнати значителни успехи в регулаторната система след нейната реформа през 2003 година, но е ясно че съществува поле за внасяне на подобрения. Генеричните лекарства са един от най-конкурентните сектори в Европа, който осигурява почти 50% от всички отпускани лекарства и носещи общи спестявания от между 25 и 30 милиарда евро годишно. Но все още се появяват много препятствия в резултат на анти-конкурентни дейности, които създават ненужни закъснения при разработването и въвеждането на нови генерични лекарства.  Нашата визия ще създаде ясен отворен пазар, който ще бъде от полза за пациентите навсякъде, ще стимулира иновациите и ще генерира значителни икономии.  Някои реформи ще се нуждаят от ново законодателство, други могат да се постигнат чрез по-добро прилагане на сега съществуващото законодателство, каза Грег Пери.

ЕГА счита, че са необходими 5 основни мерки за осъществяването на своите основни цели:
1. Повишаване на конкурентоспособността на производството на генерични лекарства в ЕС чрез въвеждане на повече данъчни и регулаторни стимули за генеричните и биоподобните научни изследвания и клинични проучвания, тъй като това допълнително ще стимулира иновациите в индустрията и ще гарантира развитието на европейската генерична фармацевтична индустрия като цяло.
2. Премахване на пречките пред генеричната конкуренция чрез ограничаване на намесата на трети страни в процедурите, които позволяват прилагането на анти-конкурентни стратегии и създават неоправдани забавяния при издаването на разрешения за употреба.  Регулаторният процес трябва да се освободи от всякакви патентни обвързвания, както и с ясни регламенти следва да се предотвратят нови препятствия като "механизма за ранно огласяване".  Освен това, при разглеждането на степента на иновацията, продуктите с ниска терапевтична стойност, трябва да се разграничават от реалните терапевтични иновации.
3. Въвеждане на по-добро регулиране чрез надграждане върху настоящите успехи на европейските системи за даване на разрешение за употреба, включително рационализиране на децентрализираната процедура (DCP) и по-добра адаптация на централизирана процедура (СР) към генеричните лекарства.  Заявленията за генерични лекарствени продукти в момента представляват 85% от всички DCP и 41% от всички постъпили заявления по СР.
4. Укрепване на хармонизацията на единния пазар чрез по-стриктно придържане към принципа на взаимното
признаване - без повтаряне на оценяването от страна на заинтересованите държави-членки, както и засилване на ролята на координационната група за взаимно признаване и децентрализирани процедури за лекарствените продукти в хуманната медицина (CMDh).
5. Увеличаване на информираността на пациентите и здравните работници в цяла Европа за генеричните и биоподобните лекарства.  Асоциацията също пледира за въвеждането на мерки, които да елиминират негативните информационни кампании, проблем създаващ голямо безпокойство, който беше повдигнат от последните разследвания във фармацевтичния сектор.

Със своите над 700 фирми с персонал над 150 000 души в Европа, генеричната и биоподобната фармацевтични индустрии имат уникалната възможност да осигурят достъп на пациентите до качествени лекарства на достъпни цени, като едновременно да спомогнат за осъществяване на контрол над разходите за националните здравни грижи.