05 октомври 2009, София

Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заедно с новия екип на министерството по въпросите на лекарствената политика – проф. Власковска, заместник-министър и доцент Асен Дудов, съветник на министъра по лекарствената политика -  проведоха среща с членовете на двете представителни организации на фармацевтичната индустрия в България – Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Присъстваха повече от 40 представители на отделни фармацевтични компании.  

Сред обсъжданите въпроси се открои темата за новия Позитивен лекарствен списък, на базата на който Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства вече 4 месеца, и неговия ефект върху достъпа на пациентите у нас до лекарствено лечение.

Представителите и на двете организации се обединиха около позицията, че новия списък е подобрил значително достъпа на българските пациенти до лекарства, заплащани от НЗОК.  Многото на брой технически проблеми вече са отстранени и пациентите могат да почувстват позитивните ефекти от въвеждането му, а мрачните прогнози за голям бюджетен дефицит на НЗОК поради голямо нарастване на разходите за лекарства не са се оправдали – по неофициални данни НЗОК е похарчила за лекарства 30 млн лв. за юни, 32 за юли и 28 за август, което не надвишава значително месечните разчети.

Бяха отбелязани следните позитивни за българските пациенти ефекти:

-    премахнати се листите на чакащите;

-    за пръв път от 4 години съвременни лекарствени продукти, които вече години са достъпни за европейските граждани, се заплащат и у нас;

-    включени са по-евтини генерични препарати;

-    значително са съкратени сроковете за разглеждане и включване на лекарства в системата на заплащане с публични средства;

-    затвърдени бяха ясни критерии, прилагани и в предходни години – лекарствата се включват в списъка само ако се заплащат с публични средства в поне 3 от 8 от най-бедните европейски държави – така в списъка не могат да попаднат „екзотични медикаменти”, които други държави не покриват.

Същевременно, опитът за реално посрещане на нуждите на българските граждани показва, че публичните средства, които държавата отделя за заплащане на лекарства, са крайно недостатъчни. Именно на това се дължат и високите нива  на доплащане, които пациентите са принудени да покриват при някои лекарствени групи.