Росен Казаков, изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация, пред в ."БАНКЕРЪ"


Г-н Казаков, парламентът удължи срока за подготвяне на новия позитивен лекарствен списък до края на март. Добра ли е тази новина за фармацевтичните производители?

- Не бих могъл да кажа дали новината е добра, или лоша. Факт е, че всяко отлагане на завършването на този списък се отразява негативно както на компаниите, така и на потребителите. Особено когато производителите на оригинални продукти са действали организирано и съзнателно са забавили подаването на документите, отнасящи се до регистрацията на цени. Съгласен съм, че изискването у нас да се регистрират цени, не по-високи от най-ниските в девет референтни държави, не е издържано от икономическа гледна точка и сигурно ощетява фирмите. Но те нямат право да бойкотират процеса, защото законът ги задължава да регистрират стойности на продуктите си. В случая от отлагането на списъка печелят само те, тъй като получават време да синхронизират глобалните си ценови стратегии и да върнат в списъка онези медикаменти, които щяха да отпаднат от него, ако беше влязъл в сила по-рано. В предварителните резултати от проучване за фармацевтичната индустрия на главна дирекция "Конкуренция" в Европейската комисия тази практика е квалифицирана като пасивна интервенция в работата на здравните власти.

Тоест като намеса в дейността им?

- По-скоро се правят опити да се влияе. Така се спъва навлизането и на генерични продукти на пазара, защото са по-евтини от оригиналните. Ръководството на Изпълнителната агенция по лекарствата ни информира, че получава писма от фармацевтични компании, в които я предупреждават, че техен конкурент ще иска да регистрира нов генеричен медикамент с молекула, чиято биоеквивалентност е направена - например в Индия. В същото време продукцията на същите тези производители се изработва в подобни държави, където разходите са сведени до минимум.

Да разбираме ли, че има конфликт между производителите на оригинални и генерични лекарства в България?

- Конфликт няма, но има противопоставяне за това как да се развива лекарствената политика в страната. Естествено е производителите на оригинални медикаменти да настояват за повече преференции и за по-добро заплащане на техните продукти, тъй като сред тях има и такива, които са без алтернатива на пазара - лекарствата за СПИН и онкологични заболявания например. За тях държавата наистина трябва да отделя повече средства. На никого обаче не му хрумва, че тези пари могат да се увеличат, ако в други терапевтични категории се наблегне на потреблението на далеч по-евтините генерични лекарства. Закупувайки от тях, държавата ще икономиса пари, които да пренасочи за скъпоструващо лечение. Затова и една от препоръките на Европейската комисия е да се насърчава потреблението на генерични медикаменти. Според предварителните данни от нейното изследване на фармацевтичната индустрия за седем години Европейският съюз е спестил 14 млрд. евро от навлизането само на 35 нови генерични молекули (тоест лекарства). Но тъй като те са се появили на пазара със закъснение между шест месеца и година и половина, европейските граждани са пропуснали възможността да спестят още 3 млрд. евро.

Отчасти обяснявате защо управниците ни непрекъснато се хвалят, че медикаментите у нас са най-евтини в Европа, а в същото време българите пътуват до Гърция, за да си купуват по-евтини лекарства....

- Тук се намесват ценовите стратегии на производителите в отделните държави. Хипотетичното обяснение е, че България е малък пазар с малък брой потребители на един лекарствен продукт и за да си избият парите, фармацевтичните компании го продават на по-висока цена. В страните с по-голям пазар и с по-високо потребление съответно цените са по-ниски. От гледна точка на икономическия интерес това е резонно, но когато става дума за продукти, закупувани от държавата, не е коректно. Здравеопазването е силно чувствителен социален сектор, в който икономическата логика би трябвало да отстъпва на социалната.

До неотдавна се носеха слухове, че заради неразбирателството си със здравните власти и големите рестрикции част от фармацевтичните производители и вносители планират да изтеглят от българския пазар продуктите си. Съществува ли още тази опасност?

- Това са обичайни спекулативни практики на производителите на оригинални лекарства за притискане на властите. Когато нещо не ги устройва, заплашват, че ще напуснат пазара. От години слушам този рефрен, но не съм видял нито една компания демонстративно да изтегли продукта си. Вярно е, че на практика могат да го направят, но това означава да развалят отношенията си с държавата, която е най-големият им платец.

Въпреки това има ли риск българските пациенти да останат без лекарства през 2009-а?

- Подобна опасност няма, защото дори оригиналните медикаменти да изчезнат, на тяхно място веднага ще дойдат генеричните. А ако в България някой производител изтегли продукт, който няма алтернатива, липсата му веднага може да се компенсира най-малко по два начина. По-трудният е държавата спешно да го лицензира и да възложи производството му на местна фирма. По-лесният е той да бъде доставен от съседна държава чрез т. нар. паралелна дистрибуция между страните в Европейския съюз.

В случай че потреблението на генерични медикаменти се увеличи, можем ли да очакваме лекарствата в аптеките да станат по-евтини?

- Разбира се, ползата е не само за държавата, но и за пациентите. Ако лекарствата, за които плаща хазната, са генерични, те със сигурност ще се появят в аптеките на по-ниски цени или пациентът ще доплаща по-малко. Проблемът е, че тези медикаменти се предлагат и сега, но хората не знаят какво е генерично лекарство. Дори някои лекари не са запознати с въпроса. Да не говорим за депутатите, които коват законите. Затова БГФармА настоява държавата да има генерична лекарствена политика. Но тя не прави информационни кампании и не насърчава лекарите да изписват генерични продукти.

Какъв дял заемат днес те от българския фармацевтичен пазар?

- Последните данни на международната консултантска компания в здравеопазването "И Ем Ес Хелт", които са за 2007 г., показват, че около 40% от медикаментите у нас са генерични (включително и български, и вносни). Делът само на българските лекарства от тази категория е приблизително 20 на сто. Предполагам, че вследствие на икономическата криза този процент може и да е намалял.

Какво очаквате да направи държавата, за да реформира фармацевтичния сектор и по-конкретно лекарствената си политика?

- Основната ни препоръка е да осигури такъв механизъм за разглеждане на заявленията за включване на медикаменти в позитивния списък, че генеричните лекарства да попадат в него веднага след като изтече патентът на оригиналния им аналог. Сега появата им се бави заради тромавите процедури по регистриране на цени и дългия технически срок, след който Националната здравна каса започва да ги изплаща. Наред с това би трябвало да се освободи от регулация ценообразуването на лекарствата на свободна продажба, както и на тези с рецепта, които не се заплащат с публични средства. Такава е официалната препоръка не само на Европейския съюз, но и на Г-10. Практиката съществува в около 70% от европейските страни и там цените се формират в резултат на свободната конкуренция между фармацевтичните фирми.

Другата ни препоръка е държавата да издава наръчници за лекарите и фармацевтите, в които да им разяснява ползата от генеричните лекарства и да ги насърчава да ги предписват и предлагат в аптеките. За целта обаче ще е необходимо в Наредбата за предписване и отпускане на лекарствени средства да се въведе т. нар. генерична субституция. Това означава, че когато пациент влезе в аптека с изписана рецепта, фармацевтът ще има право да му предложи цялото разнообразие от подобни продукти и да го остави сам да избере дали да купи по-скъпия или по-евтиния от тях. Сега това е забранено, въпреки че не се спазва.

Възможно ли е страната да бъде атакувана от европейските институции, ако не промени лекарствената си политика в тази посока?

- Не, защото всяка европейска държава има право сама да управлява тази сфера. Европейският съюз издава само препоръки, с които стимулира отделните страни да уеднаквят лекарствените си политики, но истинските правила се определят от правителствата. Европейските институции не могат да се бъркат в това.

Разговора води Слава Аначкова